Category Archives: Бразилия

Световно наследство в Бразилия

Историческия град Ору Прето

Построен в края на 17-ти век, Ору Прето (Черно злато) (Historic Town of Ouro Preto) сe превръща във фокална точка при златната треска от бразилската златна епоха в края на осемнадесети век. С изчерпването на златните залежи в мините през деветнадесети век, значението на града намалява, но множеството църкви, мостове и фонтани свидетелстват за минало на просперитет и изключителния талант на бароковия скулптор Алейжадиньо.

Историческия център на град Олинда

Основан през шестнадесети век от португалците, в исторически аспект този град е свързан с производството на захарна тръстика. Градското застрояване на Историческия център на град Олинда (Historic Centre of the Town of Olinda) датира от осемнадесети век, като преди това е бил опустошен от холандците. Хармоничният баланс между постройките, градините, двайсетте барокови църкви, манастирите и множеството не големи „пасос” – параклиси допринася за особеното очарование на Олинда.

Йезуитските мисии на Гуарана: Сан Игнасио Мини, Санта Ана, Нуестра Сеньора де Лорето и Санта Мария Майор (Аржентина); Руини на Сао Мигел дас Мисос (Бразилия)

Руините на Сан Мигел дас Мисос в Бразилия и на тези на Сан Игнасио Мини, Санта Ана, Нуестра Сеньора де Лорето и Санта Мария ла Майор в Аржентина, (Jesuit Missions of the Guaranis: San Ignacio Mini, Santa Ana, Nuestra Señora de Loreto and Santa Maria Mayor (Argentina), Ruins of Sao Miguel das Missoes (Brazil) ) се намират в сърцето на тропическата гора. Те са впечатляващи останки на пет йезуитски мисии, построени в земите на гуараните през седемнадесети и осемнадесети век. Всяка се отличава със специфична архитектура и различна степен на съхраненост.

Историческия център на град Салвадор ди Бая

Като първата столица на Бразилия от 1549г. до 1763г. , Салвадор ди Бая (Historic Centre of Salvador de Bahia) представя своеобразно сливане на културите в Европа, Африка и Латинска Америка. През 1558г. градът се превръща в първия пазар на роби за Новия свят: те пристигат, за да работят на захарните плантации. В града са запазени много впечатляващи сгради от Ренесанса. Особеност на стария град са ярко оцветените къщи, често декорирани с хоросан.




Светилищата Бон Жезуш ду Конгоняс (Sanctuary of Bom Jesus do Congonhas)

Това светилище в Минас Жирайс, южно от Бело Оризонте, е построено през втората половина на осемнадесети век. Светилищата Бон Жезуш ду Конгоняс съдържат църква с великолепен интериор, издържан в рококо и вдъхновен от италианското изкуство, външни стълбища с декорация от статуи на пророците, седем олтара, които изобразяват Мъките Христови и чиито колоритни, оригинални и раздвижени барокови скулптури са шедьоври, изработени от Алейжадиньо.

Националният парк Игуасу

Този парк (Iguaçu National Park) поделя с Национален парк Игуасу в Аржентина един от най-големите водопади в световен мащаб, който се простира на територия от 2.7км. Паркът е обитаван от много на брой редки и застрашени от изчезване видове от флората и фауната, сред които гигантската видра и гигантския мравояд. Облаците пара, образувани от водопада, благоприятстват развитието на богата растителност.

Бразилия

Бразилия (Brasilia) е столица, построена изцяло наново през 1956г. в центъра на държавата и бележи важен момент от развитието на градоустройството. Градският архитект Лусио Коста и архитектът Оскар Нимейер смятали, че всеки елемент от планировката на жилищните и административните райони (често сравнявани с формата на летяща птица) до симетрията на самите сгради, трябва да бъде в хармония с цялостния дизайн на града. Официалните сгради са изградени с много въображение и иновационен подход

Национален парк Сера да Капивара

Голяма част от скалните подслони в Национален парк Сера да Капивара (Serra da Capivara National Park) са изрисувани с пещерни изображения, някой от които датират от преди 25 000 години. Те са ярко доказателство за едно от най-старите човешки общества в Южна Америка.









Историческия център на Сао Люис

В края на седемнадесети век центърът на този исторически град, основан от французи и завладян от холандци, преминава под управлението португалска администрация. Историческия център на Сао Люис (Historic Centre of São Luís) запазва правоъгълното разположение на своите улици. Поради период от икономическата стагнация в началото на двадесети век, изключително голям брой от неговите чудесни исторически сгради са запазени. Той е типичен пример за иберийски колониален град.

Горските резервати по югоизточното атлантическо крайбрежие

Горските резервати по атлантическото крайбрежие (Atlantic Forest South-East Reserves) в щатите Пирана и Сао Пауло съдържат някои от най-добрите и най-обширни атлантически гори в Бразилия. Двадесет и петте горски резервата в състава на резервата са с обща площ от 470 000 хектара и съдържат богато биологично разнообразие и илюстрират еволюцията на последните останали девствени гори по Атлантическото крайбрежие. Тази огромна територия съдържа богато природно разнообразие и разкрива изключителни природни гледки от планини, покрити с гъсти гори, блатни местности, както и крайбрежни острови с изолирани гори и дюни.

Историческият център на град Диамантина

Диамантина (Historic Centre of the Town of Diamantina) е колониално село, поставено като скъпоценен камък във венец от негостоприемни скалисти планини, което ни връща в ерата на подвизите, извършвани от търсачите на диаманти през осемнадесети век. Градът е паметник на триумфа на културните и художествени усилия на човека, при въздействието му върху заобикалящата го среда.

Комплексът от резервати в централна Амазония

Това е най-големият комплекс от защитени територии (Central Amazon Conservation Complex) (шест милиона хектара) в целия басейн на Амазонка и един от най-богатите, по отношение на биологичното разнообразие, райони в света. Тук се намират и гори игапо, езера, както и канали, под формата на постоянно еволюираща водна мозайка, която е дом на най-голямата популация от електрически риби в света.
Подслон в местността намират защитени видове като пираруко, амазонската морска крава, черния кайман и два вида речни делфини.

Комплекс резерват Пантанал

Разположен в централна западна Бразилия, резерват Пантанал (Pantanal Conservation Area)се простира на територията на четири природни парка с обща площ от 187.8 хиляди хектара. Те се намират в югозападната част щата Мату Гросу и съставят 1.3% от цялата територия на Пантанал, който е една от най-големите екосистеми с мочурливи местности с прясна вода в света. Тук се намират изворите на двете най-важни реки в региона Куяба и Парагвай. Изобилието и разнообразието на животински и растителен живот е впечатляващо.

Бразилските острови в Атлантическия океан : Фернандо ди Нороня и атола Рокас

Върховете на южноатлантическите подводни рифове образуват архипелагът Фернандо ди Нороня и атола Рокас (Brazilian Atlantic Islands: Fernando de Noronha and Atol das Rocas Reserves), в близост до бреговете на Бразилия. Тези острови представляват по-голяма част от островната площ в южния Атлантическия океан, а богатите им води и играят изключителна роля при размножаването на популациите от риба тон, акули, морски костенурки и бозайници. Островите са убежище за голяма концентрация от тропически морски птици в Западния Атлантик, като на Бая де Голдфинос голяма на популация от делфини. По време на отлив атола Рокас представя впечатляващ морски пейзаж от лагуни и затворени езера, гъмжащи от риба.

Защитени територии Серрадо: национални паркове Шападо дос Ваедейрос и Емас

Този защитен обект, включен в списъка на Юнеско (Cerrado Protected Areas: Chapada dos Veadeiros and Emas National Parks), съдържа флора и фауна, характерна за Серрадо, която е една от старите и най-богати тропични екосистеми. В продължение на хилядолетия тези места са изпълнявали ролята на убежище за няколко животински и растителни видове, особено при резки климатични промени. и е много важна за поддържане на биологичното разнообразие при бъдещи климатични вариации.

Историческият център на град Гояс

Гояс (Historic Centre of the Town of Goiás) свидетелства за окупацията и колонизирането на централна Бразилия през осемнадесети и деветнадесети век. Градоустройството е пример за структурен план на миньорски град, приспособен към условията на района. Въпреки скромния мащаб, публична и частна архитектура формират едно хармонично цяло, благодарение на използването на местни материали и традиционни техники.

Тези природни и исторически резервати в Бразилия са включени в списъка на ЮНЕСКО като част от Световното наследство.